Надигналият се бунт срещу паметниците на представители на робовладелството в САЩ вече застрашава и историческите личности на нацията, които дълго време бяха смятани за недосегаеми.
    Протестното движение след смъртта на чернокожия американец Джордж Флойд, който беше задушен от бял полицай в края на май, възобнови дебата около исторически свързаните с робовладелството паметници, някои от които бяха съборени или вандализирани.
    Това е "битка за разказването на американската история чрез паметници", казва Каролин Галахър, преподавателка в Американския университет във Вашингтон.
    "В Юга хората са избрали да почитат представителите на конфедерацията, а демострантите казват "край с това", добави тя.
    Във Вирджиния, където са се установили първите английски заселници преди да се превърне в сърцето на робовладелска Америка, демонстранти настояват да бъде демонтиран паметникът на главнокомандващия южняшката армия генерал Робърт Лий.
    Статуята, чийто пиедестал беше покрит с антирасистки графити, се издига от един век на площад в Ричмънд, който е столица на щатите от конфедерацията по време на Гражданската война (1861-1865 г.).
    Във Вашингтон паметник на южняшкия генерал Албърт Пайк беше съборена и повредена в петък вечерта.
    И най-емблематичните личности от американската история вече не са недосегаеми.
    На площада пред Белия дом демонстранти се опитаха в понеделник вечерта да съборят паметника на спорния президент Андрю Джаксън с въжета преди полицията да ги разпръсне.
    Третият президент на САЩ Томас Джеферсън е взет на мушка от някои демонстранти, които вандализираха няколко негови паметника.
    Макар и да е един от авторите на Декларацията за независимост, той е бил собственик на над 600 роби и е смятал, че чернокожите хора са по-низши от белите, напомня сайтът на бившата му плантация, превърната в музей, в Монтичело, щата Вирджиния.
    "Много от статуите му трябва да бъдат съборени", заяви миналата седмица в "Нюзуик" Шанън Ланиър. Той е един от потомците на робинята Сали Хемингс, от която Томас Джеферсън е имал няколко деца.
    Гледката на паметниците "на господаря на вашите предци роби, на убиец или на бял супремасист е невъобразима болка" за много афроамериканци, обясни той.
    Дори бащата на американската нация и неин първи президент Джордж Вашингтон не е недосегаем, защото е притежавал над 100 роби в плантацията си в Маунт Върнън, южно от федералната столица, която носи името му.
    "Поставянето на паметник в публичното пространство е форма на преклонение и много хора днес питат защо се прекланяме пред хора, които са притежавали роби", каза Каролин Галахър.
    Според нея, макар и да е ясна разликата между между генерал Лий и двамата бащи основатели, "всички те са притежавали роби, това най-много смущава хората". Тя подчерта, че редица герои на борбата за независимост са поставяли под въпрос "моралността на робовладелството".
     Според Даниел Домингес, преподавател по история в университета "Райс" в Хюстън, "всеки паметник на Джеферсън трябва да се поставя в контекст с пояснителна табелка или плоча".
    Град Ню Йорк действа по-експедитивно и ще махне паметник на 26-ия президент Теодор Рузвелт пред Американския природонаучен музей заради възгледите му, които са смятани за колониалистки и расистки. Решението беше остро разкритикувано от Доналд Тръмп.
    Бронзовата статуя изобразява "Теди" Рузвелт яхнал кон, а до него ходят пеша чернокож и индианец.
    Музеят обясни в неделя, че "изобразяването на африканския и индианския персонаж и разположението им в скулптурната група е расистко".
    Както напомня сайтът на музея, Теди Рузвелт е бил смятан за прогресист и защитник на околната среда в началото на 20-и век, но той е защитавал и расистки възгледи.
    "Къде е границата: от Ганди до Джордж Вашингтон?", попита в понеделник говорителката на Белия дом Кейли Макенани.
    Тръмп е горещ защитник на паметниците на южняшката конфедерация и в миналото е заявявал, че премахването им би се равнявало на "разпарчетосване" на американската история и култура.
    "Разреших на федералните власти да арестуват всички, които вандализират и разрушават паметници, статуи и всяко друго имущество на американската държава", туитна той вчера и напомни, че наказанието е затвор до 10 години.
    Съдебното преследване на протестиращите може да е със задна дата и няма да се правят никакви изключения, уточни президентът.
    "Махането на паметници не е премахване на миналото, то би трябвало да се приема като част от историята", каза Даниел Домингес и добави, че американската история "се съхранява в книгите и музеите".
    Каролин Галахър, която е израснала във Вирджиния, се съгласява: "Хората не учат история от паметници, те ще научат за живота на Джордж Вашингтон и без негов паметник."

Автор Сирил Жулиен от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2235433