Седмица преди ключови избори босненският сръбски лидер Милорад Додик пътува до Русия за състезание от Формула едно - не защото е голям фен, а за още една среща с руския президент Владимир Путин.
        Кадри от състезанието в Сочи показват как Путин пожелава на Додик "голям успех" на босненските избори и как Додик подарява на Путин значка на Република Сръбска, контролиран от сърбите автономен район в Босна.
        Видеото беше ярка демонстрация на влиянието на Русия в един от най-чувствителните региони на Европа - крехките Балкани - където Западът се опитва да насърчи помирението и реформите след бруталната етническа война през 90-те години.
        Кратката възможност за снимка с Путин помогна на Додик да спечели изборите за сръбското място в тричленното председателство на Босна в неделя, задълбочавайки етническите разделения, които дърпат страната назад от опустошителната война през 1992-95 г.
        Додик открито се застъпва за отделяне на сърбите от останалата част на Босна и беше санкциониран от Съединените щати заради политиката му. Но той се доказа като ключов съюзник в усилията на Москва да подкопае западните планове за интеграция на Балканите.
        Докато руското влияние е най-очевидно на Балканите, възходът на популизма в Централна Европа също е коз в ръцете на Москва, осигурявайки благоразположени политически партии и политици в целия континент, включително в страни от Европейския съюз като Унгария, Австрия и Чехия.
        Проруските сили постигат успехи и в други части на Европа. В Латвия опозиционна партия, на която симпатизира голямото руско етническо малцинство в страната, получи мнозинството от гласовете на парламентарните избори в балтийската страна в неделя, въпреки че партията се очаква да има трудности в опитите си да състави коалиционно правителство.
        Латвийското руско малцинство е голяма политическа сила в страната, тъй като съставлява около 25 процента от близо двумилионното й население -  наследство от близо 50-те години съветска окупация, която завърши през 1991 г.
        Победата на Додик в Босна засилва още повече позициите на Москва в Западните Балкани, тъй като той сега може да блокира всяко стратегическо решение, ако Путин каже така.
        Русия твърдо се се противопоставя на присъединяването на още балкански страни към НАТО. Западни официални представители изразиха опасения, че Русия е използвала историческите си славянски и православно-християнски връзки в региона, за да подкопае европейската политика за интеграция.
        Базираният в Сараево политически анализатор Адан Хускич казва, че влиянието на Москва расте и в части на Европа, които нямат такива исторически връзки.
        Общото между тези страни е "високото ниво на непотизъм и корупция", така че по-тясното свързване със западните демокрации е "по природа много трудно за тях", казва той.
        Стратегическата цел на Русия не е да наложи властта си над Балканите, а да "впрегне и подсили съществуващото напрежение", посочва в доклад Европейският съвет за международни отношения.
        "В очите на Русия подходът на ЕС към Западните Балкани не е нито сериозен, нито систематичен, и това предлага на Москва възможности да си създава лостове", се посочва в доклада.
        Руските съюзници на Балканите активно показват липса на доверие към западните демокрации, представяйки Вашингтон и Брюксел като врагове, които искат да лишат страните от тяхната идентичност и национална гордост, като ги тласкат към евроинтеграция.
        Додик е перфектен пример. За него Западът и НАТО са врагове, а Русия е приятел, изпълнен с уважение към славянските "братя".
        Погълнат от собствените си проблеми - дълговата криза в еврозоната, имиграцията или предстоящия Брекзит - ЕС от години неглижира Балканите. Стреснати, някои европейски представители сега се опасяват, че Балканите може да затънат отново в конфликти, ако не бъдат приети бързо в 28-членния съюз.
        "Ако такъв сложен европейски регион придобие впечатлението, че не сме сериозни с европейската перспектива, ние ще се сблъскаме, рано или късно, с това, което видяхме на Балканите през 90-те години", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
        Тези опасения не са безпочвени. Напрежението между Сърбия и бившата й област Косово, която обяви независимост през 2018 г., расте, въпреки усилията на ЕС да съдейства за постигането на трайно решение между някогашните военни противници. Белград повиши бойната готовност на войските си преди две седмици заради присъствието на косовската специална полиция в населената предимно със сърби северна част.
        В Македония надеждите на САЩ и ЕС за бързо приемане на споразумението между Македония и Гърция за смяна на името на Македония на Северна Македония, за да може страната да се присъедини към НАТО, бяха попарени, когато референдумът на 30 септември за името не събра необходимото участие. Резултатът от гласуването засили опасенията от нестабилност в страната, която беше на ръба на гражданска война през 2001 г.
        Американският министър на отбраната Джеймс Матис видя руско влияние зад някои македонски и гръцки протести срещу споразумението. "Ние не искаме да виждаме как Русия прави в Македония това, което се опитваше да прави в толкова много други страни", каза той миналия месец.
        Русия отрича всякаква намеса в която и да е балканска или балтийска страна. Но руската стратегия на "меката сила" намери плодородна почва сред сърбите заради натовските бомбардировки през 1999 г., които спряха кървавите сръбски репресии в Косово и накараха сърбите да се изтеглят.
        В замяна на руската подкрепа към претенциите на Сърбия към Косово, Сърбия е верен съюзник на Русия, макар че официално се стреми към европейска интеграция и използва милиони от западните фондове за възстановяване.
        Двама агенти на руското военно разузнаване са действали от територията на Сърбия през 2016 г. в опит да организират преврат в съседна Черна гора, за да попречат на бившата руска съюзничка да се присъедини към НАТО.
          "Видяхме, че референдумът не успя в Македония", казва сръбският анализатор Бошко Якшич. "Можем да видим това сега и в Босна, където Република Сръбска се превърна в бастион на руските интереси. Видяхме го преди и в Черна гора и го виждаме в Сърбия. Това помага на руснаците да инвестират минимума и да получават почти максимума от своето политическо влияние".

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1885173

    Гърция. Миграции. Брекзит. Начело на Европейската комисия от 2014 г., Жан-Клод Юнкер  произнесе последната си годишна реч за състоянието на общността, след като успя да премине през "мултикризата" на ЕС, демонстрирайки овладяно изкуство на компромиса и спокойствие, присъщо на истински ветеран.
    Всъщност обаче - опонират критиците му - консенсусният прагматизъм на люксембургския политик олицетворява единствено безсилието на ЕС.
    Зад привидното му добродушие и шеговит нрав се крие сложна, своеобразна, дори противоречива личност; дългият живот в политиката не му е донесъл само приятелства.
    Роден в следвоенна Европа на 9 декември 1954 г. в семейство, понесло изпитанията на световния конфликт, този апостол на европейското строителство се изживява като приемник на бащите-основатели, макар че е принуден да поусмири федералисткия си плам пред лицето на държавите-нации и евроскептицизма.
    Ето неговото кредо: "Европа е способна на велики неща, щом успее да обедини своите сили и енергии".   
    Юнкер знае добре какво говори, защото е роден в Люксембург, най-малката страна-основателка на ЕС, на кръстопътя между Изтока и Запада, между Севера и Юга на Стария континент. И неизменно следи с внимание живота на малките държави под "диктата" на големите.
    Бивш премиер на Великото херцогство (1995-2013 г.), той поддържа тесни връзки с всички европейски лидери още от времето на Франсоа Митеран и Хелмут Кол, когото наричаше "свой наставник, свой приятел, самата същност на Европа".
   
 "Пъстра политическа дъга"
      При все че идва от семейство на християндемократи, той "сам по себе си е пъстра политическа дъга", обобщава европейски източник. Син на работник-металург, става "възможно най-социалистическият християндемократ", както казва за него Даниел Кон-Бендит.
    Свикнал да прави "широки коалиции" със социалдемократите, с които е управлявал практически винаги, люксембургският политик неизменно проявява изострен усет за комуникация с преговори и баланс. 
    Той за пореден път прояви тактически умения, като успя за всеобща изненада да изтръгне в края на юли търговско примирие с Доналд Тръмп в Белия дом.
    Поглеждайки хитро иззад очилата си на бюрократ, той внушава опасения с язвителния си хумор и прямота, щедро сипейки остроумия и хапливи закачки.
    Но обладан от мисълта за упадъка на Европа ("в края на този век ще сме 4 на сто от световното население"), той е прочут също така със споделяните "съмнения", с меланхолични настроения, мрачни предсказания и моменти на избухливост.   
    Когато встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 г., амбицията  му бе да възвърне вярата на обществата в европейския проект, благодарение на усилията на Европейска комисия с подчертано "политически" характер.
    Но ето че днес той планира безпрецедентна раздяла с една от държавите-членки.
    Това не е първото изпитание за него. През годините той изживява дълбоката трансформация на общността, провала на конституционния договор през 2005 г. и влизането в сила на Договора от Лисабон четири години след това. После идването на единната валута, дълговата криза и спасяването на еврото - задача, на която се посвещава начело на Еврогрупата (2005-2013 г.), обединяваща "великите ковчежници" от еврозоната.
    
"Безгрижен крал"
    Някои го харесват. "Това е точният човек на точното място. Познаваме Жан-Клод като човек емоционален, отворен, изградил здрави лични връзки, човек открит, който говори без недомлъвки", отбелязва неговият приемник на премиерския пост в Люксембург Ксавие Бетел.
    Други пък не го обичат - например Ева Джоли, евродепутатка от Зелената партия, която връхлита с нападки председателя на Еврокомисията в обвинителна реч, озаглавена "Вълкът в кошарата".
    "Той се представя за привърженик на Делор, но за разлика от него е човек, приспособил се към европейското безсилие, един безгрижен крал", критикува го тя, наричайки Юнкер "Господин Никой" и "малко сиво човече".
    Мнозина го упрекват, че като премиер на Люксембург тайно е раздавал данъчни преференции на транснационални компании (аферата Люкслийкс).
    От друга страна го знаят и като човек неудобен, с предизвикателно поведение. Заклет пушач с разклатено здраве, той си пада и по чашката, твърдят упорити слухове. През юли Юнкер се оправдава с пристъп на ишиас, за да обясни несигурната си походка преди празнична вечеря, давана от НАТО.
    Той сам признава, че е "злопаметен". Има си черно бележниче, което нарича "Малкият Мориц", и от 30 години си записва "всеки път, щом някой го излъже", както споделя през лятото на 2016 г. пред белгийския всекидневник "Соар".  
    И е твърдоглав: неотдавна видяхме как брани със зъби и нокти оспорваното назначение на своята дясна ръка Мартин Зелмайер за административен шеф на Европейската комисия.
    Политик до мозъка на костите си, той отказва да говори за политическо "завещание", макар да отправи сигнал, че няма да се бори за втори мандат след 2019 г. 

Автор Филип Агре от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1868427

   Сериал, който осмива корумпирания елит, филм, който се обявява срещу една заслепена от жестокост съдебна система. Няколко наскоро появили се творби изпробват границите на свободата на словото в Русия, където критиката срещу властта е изчезнала от поставените под строг контрол големи медии.
    Пуснат в средата на август по популярния телевизионен канал ТНТ, сериалът "Домашен арест" проследява с хумористичен тон перипетиите на корумпиран кмет, напомнящи на случаи, ставащи редовно на местно ниво. Няколко седмици по-късно, биографичен филм разказа на екран битката на писателя Лев Толстой за спасяване на млад войник от смъртно наказание по времето на царизма, резонирайки суровостта на руското правосъдие срещу онези, които предизвикват системата.
    През последните години редица филми се занимават с политика, като "Ваканцията на президента" - комедия, в която актьор, който прилича на Владимир Путин, играе ролята на президент, който се опитва да прекара ваканцията си инкогнито в Крим. Не може обаче да става и дума да се отиде твърде далеч. През първите години от управлението на Владимир Путин, след 2000 г., медиите бяха превзети, ограничавайки само в интернет всяка пряка критика срещу Кремъл.
    В киното, филмите, които третират социални теми, смятани за много чувствителни, са лишени от обществена подкрепа, като твърде черния последен пълнометражен филм на Андрей Звягинцев, дори забранени като френско-британската комедия "Смъртта на Сталин", където представената в стил бурлеска борба за власт след смъртта на Сталин през 1953 г. бе възприета като обидна.

    Серебреников, Василиева и другите
    
    Излъчваният всяка седмица сериал "Домашен арест" проследява приключенията на кмета на провинциален град, поставен под домашен арест, след като е бил задържан при получаване на подкуп. Забавен, той се опитва да бъде и реалистичен. Създателят му Семьон Слепаков твърди, че негов приятел, който е под домашен арест и когото отказва да назове, му дава съвети, докато затворническата служба показала на сценаристите как, например, се поставя електронна гривна.
    "В момента всички говорят за въдворяването на местожителство", обяснява за АФП Семьон Слепаков, седнал в своя офис, украсен с афиши на американски сериали като "Сайнфелд" и "Секс до дупка".   
     Скорошните примери включват и театралния и филмов режисьор Кирил Серебреников, поставен под домашен арест в апартамента си в Москва преди повече от година заради спорна афера за присвояване на средства.
    Семьон Слепаков цитира предизвикалия подигравки случай на бивша високопоставена служителка в министерството на отбраната, Евгения Василиева, която е под домашен арест от две години и половина в твърде луксозния си московски апартамент, в очакване на делото за злоупотреби срещу нея.
    "Това, което има значение за мен, е иронията в тези домашни арести, това, че хората, задържани за икономическите престъпления, са държани в добри условия", обяснява Семьон Слепаков.

    "Далеч от Северна Корея"

    В сериала, кметът, поставен под домашен арест, обаче трябва да напусне огромния си апартамент и да се премести в общинско жилище, далеч от комфорта, с който е свикнал.
    Докато независимият информационен сайт "Медуза" похвали сериала като "прекрасна сатира на корупцията на властимащите", други го разкритикуваха, преценявайки, че представя положителен образ на службите за сигурност.
    "Разпространението на "Домашен арест" е очевиден сигнал за това какво е позволено и какво не, какво човек може да засегне и какво няма право", писа, например, критично в. "Новая газета".     
    Сериалът е насочен към корупцията на елита на местно ниво, често в епицентъра на скандали, изваждани на показ от властите, загрижени да покажат, че се борят срещу този бич. Тези дела са широко обсъждани от медиите, които в противовес запазват мълчание за антикорупционните разследвания на опозиционера Алексей Навални, които са насочени към най-високите равнища в руската държава.
    Семьон Слепаков отказва да смекчи критиката си, за да избегне цензурата. "Мисля, че тези предупреждения на Запада, според които не можеш да се откроиш без да си изпросиш пердах, са преувеличени. Далеч сме от това да сме като Северна Корея", обяснява той.

    "Не съм възхитена"
    
    Няколко седмици след телевизионния сериал вниманието привлече филм, базиран върху живота на Лев Толстой.
    В "Историята на едно назначение" млад романист се опитва напразно да спаси млад адютант от разстрел, защото е ударил висш офицер, и моли за снизхождение, изправен пред изключително суровата царистка съдебна система. "Автоматично правите връзка с делото срещу Олег Сенцов", написа кинокритикът Андрей Плахов, който визира украинския кинорежисьор, осъден на 20 години затвор за "тероризъм".
    Във филма прокурорът твърди, че националната сигурност изисква сурови мерки, като уверява, че Русия е "заобиколена от външни врагове" и разкъсвана от вътрешни врагове, обичайна риторика в днешна Русия.
    Режисьорката Авдотя Смирнова, чийто съпруг Анатолий Чубайс е смятан за баща на руската приватизация след разпадането на Съветския съюз, призова властите да помилват Кирил Серебреников и други културни дейци, които са в очакване на делата срещу тях.
    Тя обаче уточнява също, че нейният филм няма нищо общо с Олег Сенцов, чийто арест е извършен след написването на сценария.
    "За да бъда честна, не съм възхитена, че сегашното положение става причина да се говори толкова за филма", каза тя. "Надявах се, че сме преминали труден етап, но беше напразно." 

Автор Анна Малпас от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1884398

    Преди четири години председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че това е "последната възможност" ЕС да се приближи до хората, в противен случай има риск проектът да се разпадне. В навечерието на речта му  за състоянието на съюза в сряда мнозина се питат: Провали ли се той?
    В първото си обръщение през октомври 2014 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че това е неговата "комисия на последния шанс".
    "Или ще успеем да доведем нашите граждани по-близо до Европа, или ще се провалим", предупреди роденият в Люксембург Юнкер в хладен есенен ден във френския град Страсбург.
    Сега, четири години по-късно, 63-годишният Юнкер трябва да произнесе последното си обръщение за състоянието на Евросъюза преди изборите за Европарламент през май 2019 г., на които, както мнозина предричат, популистките, антиевропейски сили може да се представят убедително.
    Европейският съюз се намира на труден кръстопът. Великобритания трябва да напусне през март, а в дневния ред доминират предизвикателства като миграцията, възходът на популизма и нов геополитически ред.
    На този фон Юнкер ще представи плановете си за последната му година на поста, като се очакват инициативи, свързани с миграцията и граничния контрол, с онлайн пропагандата и прекратяването на лятното часово време.
    Но зад всичко това е надвиснал въпросът за наследството на Юнкер: Провали ли той последната възможност на Еврокомисията?
    Докато беше на поста си икономическата криза в Гърция докара еврото до ръба на изчезването; един милион бежанци и мигранти достигнаха Европа; Великобритания реши да напусне блока; популистки сили се разраснаха.
    "Национализмът никога не е решавал проблеми, а само е създавал нови", каза Юнкер за ДПА в писмени отговори на интервю. "Онези, които се отдръпнаха в своята национална черупка, не могат да преодолеят предизвикателствата, защото им липсва визия".
    Популистите предлагат лозунги, а Еврокомисията - решения, каза Юнкер. Миграцията упорито доминира в дневния ред на Юнкер, като изправя държавите членки една срещу друга, докато те призовават за реформа на правилата на ЕС и търсят начини за по-добро справяне с новопристигащите.
    Неуспехът в намирането на общ подход на ЕС към миграцията може да бъде запомнен като едно от най-големите разочарования за Юнкер.
    Той обаче смята, че има и много неща, с които да се гордее - като справянето с кризата в Гърция и инвестиционната програма на ЕС, на която постави началото през 2014 г.
    "Лично за мен неизменно беше - както и заради единството на еврото - емоционален въпрос Гърция да остане в еврозоната", каза той.
    Еврозоната излезе от кризата по-силна, според Юнкер, не на последно място поради неговия инвестиционен фонд, който  използва относително малко пари на ЕС, за да подкрепи инвестиции от около 335 млрд. евро и помогна за създаването на 750 000 работни места, според Юнкер.
    "Гордея се с това", каза председателят на Еврокомисията.
    Икономическият растеж в ЕС нарасна от 0,3 процента през 2013 г. на 2,4 процента през 2017 г. И въпреки това настроението в много страни членки остава унило - и не само в Гърция, където един на всеки петима души остава безработен.
    От над две години Еврокомисията е в спор с Полша за основни ценности на ЕС като върховенството на закона и разделението на властите.
    Междувременно в Унгария министър-председателят Виктор Орбан отправя предизвикателство срещу демократичните ценности на ЕС със стремежа си да изгради "нелиберална" държава.
   На среща на върха на НАТО през юли Юнкер влезе във водещите новини по погрешни причини, когато кадри показаха как се олюлява и губи равновесие редом до други лидери, а това породи сериозни въпроси годен ли е да заема длъжността си.
    Седмици по-късно обаче, Юнкер се стегна и замина за Вашингтон, където изненада всички, като постигна компромис за търговията с президента на САЩ Доналд Тръмп, предотвратявайки търговска война.
    Като се вземе предвид всичко, последните четири години бяха ходене по опънато въже - за Юнкер и за Европейския съюз.

По ДПА, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1866954