-
Главна категория: ROOT
-
Категория: Любопитно
Преплетените бял и червен конец, които в България наричаме мартеница, са амулет, познат и у някои наши съседи, раздаван за здраве и предпазване от злини. Многовековната традиция, характерна за 1 март, за която се предполага, че има езически корени, е спазвана също в Румъния, Македония, та дори и в Албания. Макар бяло-червеният шнур да е известен под различни имена - мартеница, марцишор или мартинка, всички ние на Балканите, които спазваме древната традиция да го носим на ръка или да окичваме с него гърдите си, се надяваме, че това ще ни донесе крепко здраве и сила. Все пак в ритуалите има и някои различия - докато в България свързваме празника с Баба Марта, в Румъния имат Баба Докия и докато ние чакаме щъркел, за да я свалим и окичим на дърво, македонците трябва да видят лястовичка, преди да я скрият под камък. Мартеницата (наричана "марцишор" на румънски), подарявана на близки хора в първия ден на март като вестител на пролетта, е получила с течение на времето различни значения - от талисман за късмет до символ на прераждането на природата. Обикновено жените и момичетата са тези, които носят мартеници в Румъния. В областта Молдова обаче обичаят е момичетата да подаряват мартеници на момчетата. Заедно с мартеницата се поднасят обикновено и ранни пролетни цветя, най-често кокичета, посочва Медиафакс. При археологически разкопки на територията на Румъния са открити амулети, подобни на мартеницата, датиращи отпреди около 8000 години. Те представляват малки речни камъчета, боядисани в бяло и червено, окачени на връв, за да се носят на врата. Традиционно мартеницата се закичва на гърдите или се връзва на ръката рано сутринта, преди изгрев слънце. Белият конец символизира мъжествеността, разума и сдържаността, а червеният конец символизира женствеността, чувствеността, любовта и радостта от живота. В миналото селяните връзвали сребърна монета на ръката на децата с шнур от бяла и червена вълна, за да ги предпазват от болести. След 12 дни мартеницата се окачвала на плодно дърво. Домашните животни също получавали "марцишор", наричан на някои места "марцишуг" или "март". В някои зони на Буковина и Молдова има традиция жените да носят на врата си златна или сребърна монета, окачена на шнур от бял и червен конец. При румънците мартеницата е свързана с Баба Докия, митологичен персонаж, чийто ден се отбелязва на 1 март. Според някои изследователи името на Баба Докия идва от византийската мъченица Света Евдокия. Друга легенда твърди, че Докия е била дъщеря на владетеля на даките Децебал. Преследвана от войниците на император Траян, Докия се скрива в свещената планина Чахлъу заедно с овцете си, където тя и овцете се вкаменяват. Изследователят Йон Гиною, цитиран от телевизия ПроТВ, обяснява, че мартеницата представлява нишка на времето, която Баба Докия преде, докато се качва с овцете в планината през първите девет дни на месеца. Както орисниците, които предат нишката на живота на детето при раждането му, така и Баба Докия преде нишката на годината през пролетта, когато започва земеделската година и новият цикъл на природата. Според старите румънски обичаи на 1 март не се работи, защото в противен случай Баба Докия ще се ядоса и ще донесе мразовито време и лош късмет, особено на жените, пише в. "Адевърул". В Трансилвания жените и момичетата не трябва да предат с вретено през първите девет дни на март, за да не привлекат гнева и проклятието на Баба Докия. В някои райони на Румъния мартеницата се носи през целия март, до Цветница, до Гергьовден или до първото видяно цъфнало дърво, но особено важни са първите девет дни от март, наричани "бабите". Поверието гласи, че тогава Баба Докия изтупва деветте си кожуха един след друг, пише в. "Униря". Според традицията всяка жена си избира един от деветте дни, за да гадае какъв ще бъде късметът й през годината. Ако денят е слънчев и светъл, това вещае радост, късмет и изобилие, а ако е лошо времето и вали дъжд или сняг, това предсказва сълзи, беди, бедност и неуспехи.
Изработването и подаряването на т.нар. мартинки, както са познати мартениците в Македония, също е многовековна традиция, спазвана и днес. Обичаят да се даряват мартеници е официално заведен и в ЮНЕСКО под името "Културни практики свързани с март". Тази традиция обхваща обичаи, които са съществували още от антични времена и маркира отбелзването на началото на пролетта, отбелязва МИА. Мартинките в Македония също се изработват от червен и бял конец. Те се подаряват с пожеланието онези, които ги носят, да бъдат бели като белия конец и румени и здрави, което се символизира от червения. Вярва се, че талисманът има магическо-защитно действие и трябва да ни пази и дава здраве, берекет и плодовитост, обяснява македонският фолклорист Димитър Узунски. Според експерта, който повече от половин век проучва традициите в областта Пиянец, "мартинката" трябва да се носи само на лявата ръка, при това скрита, за да не я вижда никой. Ако е носена закичена, тя отново трябва да е под блузата, така че да не я гледат чужди очи. Може също да се постави и на вратата, за да пази дома, казва Узунски. Поверието повелява "мартинката" да се носи, докато не се види първата лястовичка. Когато се види, мартинката се изважда скришом и се поставя под камък, а човек си намисля определено желание.
Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2159904
