Основната гордост на съвременен Оман безспорно е Кралската опера в столицата Мускат. Тя се превърна в символ на управлението на султан Кабус бин Саид. Днес операта символизира богато културно наследство страната.

Султан Кабус беше известен с голямата си любов към класическата музика. Затова и операта се превърна в основен център на музикалното изкуство и култура в Оман.

Смятат я за едно от чудесата на Близкия Изток. Грандиозното й откриване е на 11 октомври 2011 г. По това време тя e единствената опера на Арабския полуостров, а първата звезда, която се качва на сцената й е Пласидо Доминго. Следват Рене Флеминг, Андреа Бочели и други световни изпълнители.

Оперният комплекс е разположен върху площ от 80 хил. кв. м., като по-голямата част от нея представлява традиционна оманска градина. Султан Кабус поставил изискване при строежа на операта - сградата да не закрива гледката към хълмовете около столицата.

Оперният комплекс е разположен върху площ от 80 хил. кв. м., като по-голямата част от нея представлява традиционна оманска градина. Султан Кабус поставил изискване при строежа на операта - сградата да не закрива гледката към хълмовете около столицата.

Оперната зала е много функционална и разполага с 1100 места. Трансформиращата се сцена позволява на нея да се играят както театрални представления, така и да се провеждат солови, симфонични и камерни концерти. А за максимален комфорт на зрителите в задната част на залата в облегалките пред тях е инсталирана интерактивна система от мултимедийни дисплеи.

В сградата на Кралската опера има повече от 50 бутици, индийски ресторант, ресторант с национална кухня и британско кафене. Комплексът включва също и арт център и художествена галерия.

автор Веселин Гарабитов

Столицата на Хашимитското кралство Йордания - Аман, е разположена на 19 хълма, между пустинята и плодородната долина на река Йордан. Тук живее близо половината население на страната - малко над 4 млн. души, като мирно съжителстват мюсюлмани и християни. Днес Аман е сред най-старите постоянно обитавани и до днес градове на планетата.

В хода на историята в Аман са процъфтявали и умирали няколко велики цивилизации. Намерените артефакти сочат, че първите хора от Неолита, които са заселили Аман, са живели тук 8050 г. преди Новата ера. Открити са останки от древни светилища за поклонение на Слънцето, Луната и звездите.

По-късно дошла епохата на египтяните. Предполага се, че по това време около хълмовете на Аман се заселило и племето амонити, които дали името на града. След Египет, градът станал владение последователно на асирийци и вавилонци.   

Гърците завладели Аман през 384 г. преди Новата ера. По време на управлението на Птоломей II Филаделф те построили нов град, върху руините на предишните селища около хълмовете. Нарекли го Филаделфия. Това име Аман носи до завладяването си от римляните през 106 г.

През следващите столетия близостта на Аман до Багдад и Дамаск оказва благоприятно влияние върху търговията и развитието на града. В средновековието обаче няколко силни земетресения и пожари сложи точка на златния период на Аман и той постепенно се превърнал в малко селце.

Нов живот му вдъхнала Османската империя. През 1906 г. Аман се оказал главна спирка на построената  железопътна линия, свързваща Дамаск и Медина.

Значителното му разрастване днес се дължи на десетките хиляди бежанци от Палестина, които дошли в Йордания след създаването на Израел. А след войните в Персийския залив в началото н 90-те години на миналия век, в Аман се заселват няколко хиляди преселници от Източна Азия и Ирак

автор Веселин Гарабитов

Църквата "Рождество на Пресвета Богородица" се намира в централната градска част на Поморие. Изградена след Освобождението през 1890 г. от прочутия тревненски майстор Уста Генчо Кънев. По своята планова схема, тя е повлияна от Варненската катедрала. Иконостасът затваря единствено отвора на широката абсида, като страничните му крила лягат плътно върху източната стена на храма.

В периода между 1909 - 1911 г. той е допълнен с две странични крила, а царските му двери са пренесени от по-стар иконостас. Иконите в "Рождество на Пресвета Богородица" са изработени в Русия и се отличават с академичния си рисунък. През 1959 г. църквата е основно преустроена, изписана от художниците Н. Ростовцев, К. Йорданов и А. Сорокин, а иконостасът се подменя с резбован, направен от К. Кошаревски. В него има вградени елементи, неприемливи за източноправославната иконография.

автор Веселин Гарабитов

"Дяволското гърло" е разположена в Триградското ждрело в Родопите, на 1,5 km. северно от с. Триград. Името на пещерата идва от формата на бившия й вход, който наподобява главата на дявол. В миналото са я наричали Клокотник - вероятно от чуващия се на входа на пещерата грохот на течаща вода.

За "Дяволското гърло" има много легенди още от времето на траките. Според най-известната тях, Орфей се е спуснал в подземното царство на Хадес тук, за да спаси любимата си Евридика.

Предполага се, че "Дяволското гърло" е формирана след пропадане на масивни земни пластове. Основната ѝ част представлява огромна зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Други смятат, че пещерата се е формирала от пропадащата под земята от 42 m височина река, образувайки огромна кухина. Дължината ѝ е 110 m., ширината 40 m., а височината ѝ достига до 35 m. На практика това е най-голямата пещерна зала, след входната зала на "Деветашката пещера". Изчислено е, че може да побере катедралата "Св. Александър Невски" в София.

Дължината на пещерата е 1 km., а маршрутът за туристи е 350 m. Температурата е постоянна и е около +8 °C.

В "Дяволското гърло" се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m. През нея се достига до основата на водното течение. а 301 стъпала нагоре извеждат до повърхността, покрай подземния водопад до стария вход . На 400 m. от входа на "Дяволското гърло" водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е над 150 m., а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново в Триградското ждрело.

Първият опит за проникване в "Дяволското гърло" е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

"Дяволското гърло" е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88.

автор Веселин Гарабитов